ян. 4, 2018 | Статии
Когато преди близо 2 хилядолетия Христос умря на кръста и възкресението му донесе раждането на Църквата и нова надежда за света, някой едва ли е предполагал какво ще се случи с Християнството в следващите столетия. През следващите 3 века въпреки кървавите гонения и мъченичество християнското движение се разраства и през 313г. римският император Константин Велики го признава за равноправна религия (заедно с другите езически религии) като слага край на държавното преследване на християните в империята.
През 380г. император Теодосий І обявява Християнството за единствена държавна религия в Римската империя. Да бъдеш „християнин“ вече е задължително. Ако си се родил в империята – то вече си „християнин“. Според някои теолози този добре изглеждащ едикт е най-голямото престъпление срещу истинското Християнство. Следват борбите за религиозна и политическа власт в Европа, довели до разделянето на църквата, Кръстоносните походи, кладите на инквизицията, покръстването с меч и огън. Това е един различен поглед към „християнската“ история на света.
През 865г. сл.Хр. Борис І налага християнството като единствена държавна и задължителна религия за българите. Макар да има солидни доказателства, че немалка част от населението на страната вече е приела християнството, за много от българите покръстването е насилствено и те не стигат до самоосъзнато приемане на новата вяра. Последствията са сместване на християнство и езичество които и днес можем да открием в българския фолклор и религиозни традиции. По политически причини новата българска църква се приобщава към Константинополската патриаршия. Почти веднага, сякаш за да се демонстрира политическия характер на „Покръстването“ започва борба за признаване на независимостта на българската църква и българската патриаршия която завършва с успех при цар Петър І през 927г., но спечелената „автономност“ трае само няколко десетилетия.
Въпреки съмнителната християнизация не бива да бъде умаловажен приноса на Борис І за закрилата която оказва на своеобразната славянска Реформация – проведена от братята Кирил и Методий и техните ученици, в резултат на която се въвеждат богослуженията на националния език и се извършват мащабна книжовна и просветна дейност.
Следват 2 века византийско робство в политическо и религиозно отношение. Църковната „независимост“, е изгубена и възстановена едва в 1235г. при цар Иван Асен ІІ, близо половин век след възстановяването на българската държава и трае до падането на страната под турско робство (само век и половина по късно). Отново в църковно отношение страната ни попада под чуждо – повече политическо отколкото духовно влияние продължило до 1870г. когато е създадена Екзархията. Този път поради липса на традиция и приемственост, българската православна църква попада под влиянието на Руската патриаршия от където е взаимствана голяма част от църковния ритуал, богослужебните книги и практики. По малко от век и „независимата“ българска православна църква попада в условията на комунистическата държава, прегърнала атеизма като своя религя. Всичко изписано е просто един различен поглед към християнската история на България.
Християнската история на България се допълва от дейността на протестантските мисионери, започната още от 1817г. по нашите земи, когато се работи по създаването на първия превод на Библията на съвременен български език (протестантската библия, финансирана от Британското Библейско Дружество), в следващите десетилетия се създават първите християнски мисии, протестантски църкви и протестантски училища, а пътуващите евангелски книжари разнасят Божието слово и първия протестантски вестник в страната ( в.к.Зорница).
Естествено е да си зададем въпроса защо при всички борби за независимост на българската църква, преводът на Библията на съвременен български език се явява по-голям приоритет за чуждестранни протестантски мисионери, отколкото за духовници от българската православна църква. Всъщност, борбата за независимост на българската църква е преди всичко патриотичен, а не толкова религиозен акт. Църковната борба е водена като за „национална идентичност, не е било от значение дали се проповядва на понятен език или дали Библията е разбираема за „народа“, а дали езикът отговаря на „българските църковни традиции“.
Представата, че Библията трябва да бъде познавана и четена от всеки християнин, е сама по себе си типично протестантска очевидност. В православната и католическата традиция не присъства идеята за рационална образование (просвета). Протестантските мисионери, от своя страна, идват в България с нагласата да спасяват индивидуални души, а не „исторически традиции“. Ето защо за тях проповядването на разбираем език е от съществено значение – в противен случай „Божието слово“ би останало неразбираемо. Затова е обяснимо, че още с навлизането си те започват опити за превеждане на Библията (първоначално основно на Новия завет и части от него – доколкото са протестанти, за тях „ключът“ на цялата Библия се съдържа в Новия завет).
Днес „национална идентичност“ и „църковни традиции“ са теми които отново вълнуват нашето общество. Съмнителни политически партии пръгръщат „националната идея“ и „българската православна традиция“ и ги издигат като знаме в борба срещу етноси и различните християнски общности в страната. Медиите са изградили образ на протестантските църкви, окачествявайки тази голяма група християнски общности като секти. Това е причината често в нашето общество да не се прави разлика между дадена протестантска църква и нехристиянски религиозни групи и култове. Съществен принос за битуването на тези настроения е възгледа на православната църква за своята „единственост и уникалност“.
Прeз 2001г. около 6,5 млн. етнически българи определят себе си като православни християни. В справочниците е записано, че около 85% от българите принадлежат към източно-православното християнство. За мнозинството българи религията е исторически зададена принадлежност, набор от ритуали по празници и погребения, начин да се идентифицираме с родината си или с „българското“. Един български премиер, бивш член на БКП заяви в интервю, че определя себе се като „православен атеист“. Какво обаче е християнство през гледната точка на Библията – единствената християнска книга която може да претендира и е призната от християните за боговдъхновена?
Някой беше казал, че „когато истината се премълчава, мълчанието се превръща в лъжа“. Истината не бива да бъде премълчавана. Особено истини като тази, че да се родиш в България или в която и да е друга „християнска“ страна не означава, че вече си християнин. Да бъдеш „кръстен“ в църква като едногодишо бебе не те прави да бъдеш християнин. Да спазваш религиозни ритуали и да присъстваш на църковни празници не те прави християнин. Ключът е личната вяра и покаяние пред Бога, а отговорът как да стане това е Новият Завет на Библията.
ян. 4, 2018 | Статии
БЪЛГАРИЯ отдавна се нуждае от ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ който да сложи край на негативният имидж налаган от ПРАВОСЛАВИЕТО върху другите основни клонове на Християнството и най вече върху протестантските църкви и да даде ясна дефиниция какво е Християнство и кога човек става Християнин.
Нужно е да бъде реформирана общоприетата представа за „Българско християнство“ – исторически зададена принадлежност, набор от ритуали по празници и погребения, начин да се идентифицираме с родината си или с „българското“.
Негативните обществени настроения „анти-секта“ към протестантски църкви (причисляването им в графа „секти“) има своите корени в твърдението на самата православна църква, че тя е единственият правоприемник на апостолската църква и всички други християнски учения са еретични и се отделят от тази единствена (православна) църква. Така една иначе формална християнска организация си е присвоила названията християнин и църква което поставя всеки различен в ахристиянското учение и практики в групата на секти и еретични учения. Тази пропаганда бележи популярност и е подкрепена от официалната наука и медиите, а в последните години се прегръща и от много политически партии, които в търсене на широка обществена подкрепа демонстрират близост с идеите на българското православие.
Като резултат българският народ известен с търпимостта си към чужди религии – вкл. към мюсюлманството – е крайно негативно настроен към протестантските църкви и дори към католицизма. В България според широкото схващане Християнство е равно на православие, а църква е равно на православен храм или катедрала. Етикета СЕКТА и СЕКТАНТ са лепнати върху всяка протестантска църква и всеки евангелски вярващ.
Днес в ХХІ век, почти 160 год от откриването на първата протестантска църква в у нас, обществеността е настръхнала когато се заговори за различното християнство. В България се строят стотици джамии и десетки православни храмове годишно, но обществото се вълнува силно от всяка новина, че дадена евангелска църква смята да започне строеж на нова сграда – стартират негативни подписки, изчислява се на какво разстояние има училище, детска градина или жилищен блок, какво негативно влияние ще окаже тази евангелска църква върху децата ни …………
През 2008 година известно телевизионно предаване си позволи да излъчи репортаж по известна телевизия в който течеше журналистическо разследване относно опасното разпространение на „фалшивата“ протестантска библия. В заключение журналистите, висш духовник и служител на православна църковна книжарница дадоха белега по който хората да „разпознават“ истинският превод на библията – „тя трябва да бъде издадена от Синодалното издателство на православната църква“…….
В тази пропаганда се слага знак равенство между българска идентичност и православно християнство и често големите християнски празници като Великден и Рождество са назовавани като „българските православни празници – белег на българщината“. Популяризират се като християнски чисто езически празници като голяма и малка задушница, курбани и др.
ян. 4, 2018 | Статии
Изброените по долу принципи на автентичното християнско учение, не са взаимствани от историческите „95 тезиса“ на Мартин Лутер. Авторът си е позволил да състави този непълен сборник от принципи, за да конфронтира традиционното религиозно схващане за вяра, оправдание и спасение. Всеки принцип е подкрепен от Библейски стих и е съответстващ на основните принципи на Протестантската реформация и основна доктрина.
ПРАВЕДНОСТ.
1.Няма нито един човек който може да се нарече праведен. (Римл.3:10 Както е писано: „Няма праведен нито един“)
2.Нашата собствена правда не струва нищо пред Бога. (Ис.64:6 Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.)
3.Нашите дела не могат да ни направят праведни пред Бога. ( Гал.2:16 ….защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество)
4.Нашият християнски живот или нашата смърт (дори ако тя е мъченическа в името на добра кауза) не ни правят праведни. (Мт.7:22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.)
5.Нашата църковна принадлежност или това, че сме родени в християнска нация или семейство не ни прави праведни. (Лк.3:8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние и не започвайте да си казвате: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне деца на Авраам.)
6.Това, че си свещеник или имаш богословско образование не може да те направи праведен пред Бога. (Мт.23:27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.)
7.Бог нарича праведници онези които вярват в живота, смъртта и възкресението на Божият Син Исус Христос. (Римл.5:1 И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос)
ГРЯХ
8.Всички съгрешиха. Без изключение. (Рим.5:12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха)
9.Грехът неизбежно води до смърт. (Як.1:15 и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт);(Римл.6:23 Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.)
10.Грях е дори „само“ да не вярваш в Исус. (И-н 16:8-9 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;за грях, защото не вярват в Мене)
11. Бог мрази греха, не грешника.
продължава……………………….
ТАЗИ СТРАНИЦА Е В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТКА. МОЛЯ ОПИТАЙТЕ ДА ВЛЕЗЕТЕ ПО КЪСНО
ян. 4, 2018 | Uncategorized, Статии
Освен твърденията, които сам Исус прави за Себе Си, учениците Му също признават Негова божественост. Те твърдят, че Исус има правото да прощава грехове – нещо, което единствено Бог може да прави, тъй като Бог е Този, Който е засегнат от греха (Деяния 5:31; Колосяни 3:13; ср. Псалм 130:4; Йеремия 31:34). В тясна връзка с това е и твърдението за Исус, че Той ще бъде Този, “Който ще съди живите и мъртвите” (II Тимотей 4:1). Тома се обръща към Исус с думите: “Господ мой и Бог мой!” (Йоан 20:28). Павел нарича Исус “велик Бог и Спасител” (Тит 2:13) и посочва, че преди въплъщението си Исус е съществувал във “формата на Бог” (“в Божия образ”) (Филипяни 2:5-8). Авторът на Евреи казва относно Исус: “Твоят престол, Боже, е до вечни векове” (Евреи 1:8). Йоан заявява, че “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото [Исус] беше Бог” (Йоан 1:1). Могат да се дадат още много примери от Писанието за божествеността на Христос (вж. Откровение 1:17; 2:8; 22:13; I Коринтяни 10:4; I Петрово 2:6-8; ср. Псалм 18:2; 95:1; I Петрово 5:4; Евреи 13:20), но и само един от тях е достатъчен, за да се покаже, че Христос е смятан за Бог от всичките Си последователи.
На Исус също така се дават титли, които са уникални и се дават единствено на Яхве (официалното име на Бога) в Стария Завет. Старозаветната титла ‘изкупител” (Псалм 130:7; Осия 13:14) се използва за Исус в Новия Завет (Тит 2:13; Откровение 5:9). Исус е наречен Емануел (“Бог с нас” в Матей 1). В Захария 12:10 Йахве казва: “…и те ще погледнат на Мен, когото прободоха”. Но Новият Завет отнася това към разпъването на Исус Христос на кръста (Йоан 19:37; Откровение 1:7). Яхве е този, който е прободен и на Когото гледат, и Исус е този, който е прободен и на Когото гледат, следователно Исус е Йахве. Павел отнася Исая 45:22-23 към Исус във Филипяните 2:10-11. Също така, името на Исус се използва заедно с името на Йахве в молитвите: “Благодат и мир да бъде на вас от Бог Отец и от нашия Господ Исус Христос” (Галатяни 1:3; Ефесяни 1:2). Това би било богохулство, ако Христос не беше Бог. Името на Исус се появява заедно с името на Яхве в заповедта на Исус да се кръщават повярвалите: “в името (единствено число) на Отца и Сина и Святия Дух” (Матей 28:19; вж. също II Коринтяни 13:14). В Откровение се казва, че цялото създание хвали Христос (Агнето) – следователно, Исус не е част от създанието (5:13).
На Исус се приписват дела, които единствено Бог може да извърши. Исус не само възкресява хора (Йоан 5:21; 11:38-44), прощава грехове (Деяния 5:31; 13:38), но Той и е създал и поддържа цялата вселена (Йоан 1:2; Колосяни 1:16-17)! Това твърдение става още по-силно, като се вземе предвид и факта, че Яхве казва, че е бил сам, когато е създавал творението (Исая 44:24). Освен това Христос притежава атрибути, които единствено Бог притежава: Той е вечен (Йоан 8:58), вездесъщ (Матей 18:20; 28:20), всезнаещ (Матей 16:21), всемогъщ (Йоан 11:38-44).
И сега, едно нещо е да бъдеш Бог или да се опитваш да измамиш някого, че си такъв, а съвсем друго – да го докажеш. Христос представя като доказателство на твърдението Си, че е Бог, много чудеса, като дори възкръсва от мъртвите.
Ето някои от чудесата на Исус: превръща водата във вино (Йоан 2:7), ходи по вода (Мат. 14:25), умножава физически обекти (Йоан 6:11), изцелява слепи (Йоан 9:7), куци (Марко 2:3) и болни (Матей 9:35; Марко 1:40-42), и дори възкресява хора от мъртвите (Йоан 11:43-44; Лука 7:11-15; Марко 5: 35).
Освен това, Самият Христос възкръсва от мъртвите. Другите религии нямат сериозни претенции по отношение на възкресението, което доста отличава Исус от така наречените умиращи и възкръсващи богове в езическата митология, и никое друго твърдение за възкресение не е така убедително потвърдено от други, небиблейски източници. Според Д-р Гари Хабермас има поне дванадесет исторически факта, които дори критичните учени-нехристияни ще признаят:
1. Исус умира, като бива разпънат на кръста.
2. Той е погребан.
3. Смъртта му е причина учениците му да се отчаят и да загубят надежда.
4. Няколко дни по-късно гробът на Исус е намерен (или се твърди, че е намерен) празен.
5. Учениците вярват, че възкръсналият Исус им се явява на няколко пъти.
6. След това учениците са променени – от съмняващи се стават вярващи.
7. Това послание е центърът на онова, което се проповядва в ранната църква.
8. Това послание се проповядва в Ерусалим.
9. В резултат на това проповядване се ражда и нараства Църквата.
10. Денят на възкресението, неделята, замества съботата (шабат) като основен ден на поклонение.
11. Яков, който е скептик, също се обръща, тъй като и той вярва, че е видял възкресения Исус.
12. Павел, който е враг на християнството, се обръща към вярата, тъй като и той смята, че му се е явил възкръсналият Исус.
Дори и да се появят възражения срещу някое от тези конкретни твърдения, само няколко от тях са достатъчни, за да докажат възкресението на Исус Христос и да установят истинността на евангелието: смъртта, погребването, възкресението и явяванията на Исус (I Коринтяни 15:1-5). И макар, че по всяка вероятност съществуват теории, които дават обяснение на един или два от горните факти, единствено възкресението може да ги обясни и да им даде адекватен отговор. Критиците признават, че учениците са твърдели, че са видели възкръсналия Исус. Нито лъжи, нито халюцинации могат да преобразят така хората, както възкресението прави това. Първо, каква би им била изгодата да го правят? Християнството не е било известно и със сигурност не са направили пари, ставайки верни последователи на Исус. Второ, от лъжците обикновено не става добри мъченици. Няма по-добро обяснение от възкресението за готовността на учениците да умрат от ужасна смърт заради вярата си. Да, наистина много хора умират заради лъжи, които те смятат за истина, но никой не умира за нещо, което знае, че не е истина.
В заключение: Христос твърдял, че е Яхве; че е Бог (не просто “един от боговете”, а Истинният Бог), Неговите последователи (евреи, които биха били ужасени от идеята да идолопоклонстват) Му вярвали и се отнасяли към Него като към Бог. Христос доказва твърденията си, че е Бог, посредством чудеса, като едно от тях е и възкресението, което променя света. Никоя друга хипотеза не може да обясни тези факти.
