БЪЛГАРИЯ отдавна се нуждае от ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ който да сложи край на негативният имидж налаган от ПРАВОСЛАВИЕТО върху другите основни клонове на Християнството и най вече върху протестантските църкви и да даде ясна дефиниция какво е Християнство и кога човек става Християнин.
Нужно е да бъде реформирана общоприетата представа за „Българско християнство“ – исторически зададена принадлежност, набор от ритуали по празници и погребения, начин да се идентифицираме с родината си или с „българското“.
Негативните обществени настроения „анти-секта“ към протестантски църкви (причисляването им в графа „секти“) има своите корени в твърдението на самата православна църква, че тя е единственият правоприемник на апостолската църква и всички други християнски учения са еретични и се отделят от тази единствена (православна) църква. Така една иначе формална християнска организация си е присвоила названията християнин и църква което поставя всеки различен в ахристиянското учение и практики в групата на секти и еретични учения. Тази пропаганда бележи популярност и е подкрепена от официалната наука и медиите, а в последните години се прегръща и от много политически партии, които в търсене на широка обществена подкрепа демонстрират близост с идеите на българското православие.
Като резултат българският народ известен с търпимостта си към чужди религии – вкл. към мюсюлманството – е крайно негативно настроен към протестантските църкви и дори към католицизма. В България според широкото схващане Християнство е равно на православие, а църква е равно на православен храм или катедрала. Етикета СЕКТА и СЕКТАНТ са лепнати върху всяка протестантска църква и всеки евангелски вярващ.
Днес в ХХІ век, почти 160 год от откриването на първата протестантска църква в у нас, обществеността е настръхнала когато се заговори за различното християнство. В България се строят стотици джамии и десетки православни храмове годишно, но обществото се вълнува силно от всяка новина, че дадена евангелска църква смята да започне строеж на нова сграда – стартират негативни подписки, изчислява се на какво разстояние има училище, детска градина или жилищен блок, какво негативно влияние ще окаже тази евангелска църква върху децата ни …………
През 2008 година известно телевизионно предаване си позволи да излъчи репортаж по известна телевизия в който течеше журналистическо разследване относно опасното разпространение на „фалшивата“ протестантска библия. В заключение журналистите, висш духовник и служител на православна църковна книжарница дадоха белега по който хората да „разпознават“ истинският превод на библията – „тя трябва да бъде издадена от Синодалното издателство на православната църква“…….
В тази пропаганда се слага знак равенство между българска идентичност и православно християнство и често големите християнски празници като Великден и Рождество са назовавани като „българските православни празници – белег на българщината“. Популяризират се като християнски чисто езически празници като голяма и малка задушница, курбани и др.